С влак до Шумен, най-голямата джамия в България и паметника на създателите на българската държава

Шумен спокойно може да бъде определен като първоизточник на много значими дейности за културното развитие на българската държава. В Шумен и околностите му са съсредоточени останки от богата духовна и материална тракийска култура. В Шуменския край се намират най-значимите паметници, свързани с образуването на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Там са и първите столици Плиска и Преслав.

Районът е населяван още от дълбока древност, като са намерени останки от преди повече от 4000 години преди Новата ера. Земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи са оставили своята материална и духовна култура като трайна следа.

В рамките на Османската империя градът се превръща в сериозен занаятчийски център и оттам се пораждат много от първите български културни събития. За първи път в Шумен официално се чества празникът на Св. Св. Кирил и Методий. В Шумен са създадени първото българско театрално представление, първото килийно училище за девойки, първото читалище и първият български симфоничен оркестър. В града за първи път се провежда и първото конно надбягване. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма и на първата българска повест. В Шумен е създадена и първата пивоварна в България.

Как да стигна?:

Град Шумен се намира на главната железопътна линия между Горна Оряховица и Варна. От Варна пътуването с влак отнема около час и 40 минути с бърз влак и малко над два часа с пътнически. Удобна възможност за пътуване за разходка през деня от Варна до Шумен е с бързия влак за София в 07:45 ч. От Горна Оряховица разстоянието до Шумен отнема също толкова време, колкото и от Варна. За дневна разходка удобен влак за пътуване е бързият влак от Враца за Варна, който заминава от Горна Оряховица в 08:30 ч. За да направите пълноценна разходка в града, ще са ви необходими няколко часа. Обратно към Варна можете да се приберете с бързи влакове от София в 16:08 ч. и в 19:12 ч., а към Горна Оряховица с бързите влакове от Варна в 15:40 ч. и в 18:20 ч.

Пожелаваме ви приятна разходка!

Забележителности:

В Шумен има много за разглеждане. Още от гарата пътят към центъра преминава през централния градски парк, където можете да видите и статуя на родения в Шумен велик български артист Тодор Колев. Централната алея на града ще ви преведе покрай много красиви сгради с интересна архитектура, в каквито се помещават районният градски съд, военният клуб и дори местното полицейско управление. Недалеч от тях се намира и също много красивата и величествена сграда на народното читалище, което е на половин час ходене пеша от жп гарата. В непосредствена близост се намират музейният комплекс на композитора Панчо Владигеров, къщата-музей на Добри Войников и къщата на Димитър Сребров, където можете да се насладите на приятна разходка в автентична атмосфера от Възрожденския период. По-близо до жп гарата се намират още два интересни обекта, къщите-музеи на Панайот Волов и Лайош Кошут. Ние все пак ще се спрем само на част от тях.

Томбул джамия

Разположена в западната част на града, днес джамията е забележителен паметник в Шумен и една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Изградена е между 1740 и 1744 г. За това свидетелства надписът върху мраморна плоча, поставена над входа на молитвената зала. Сградата е известна още като Йени джамия, а също така и като Шериф Халил паша джамия, тъй като е построена с дарение на Шериф Халил паша, който заемал висока административна длъжност в Османската империя.

Храмът е наричан Томбул джамия заради купола си (от турски „tombul” – събран, дебел, топчест), т.е. издута, изпъкнала куполна джамия. Тя е дело на неизвестен български майстор. Изградена е от камък, пренесен от развалините на старите български столици Преслав, Плиска и Шуменска крепост. Някои от изследователите на джамията твърдят, че тя е модернизиран и преустроен по-стар мюсюлмански храм. Други смятат, че е изградена върху основите на християнска църква.

Храмът представлява комплекс от постройки, разположени в два двора. Централната сграда на джамията в основата на приземния си етаж има очертанието на квадрат, докато във втория етаж тази форма преминава в осмоъгълник и по-нагоре в окръжна основа, поддържаща купола, покрит с оловни листа, а отвътре с формата на полусфера.

Молитвената сграда е централно-куполна с височина 25 м. Стените са изпъстрени с растителни орнаменти, геометрични фигури и арабски надписи. В повечето архитектурни форми преобладава модерният тогава турски барок. Залата поразява със своето великолепие и красота. Има 4 реда различни по големина и форма прозорци, като южните са остъклени с разноцветни стъкла. Майсторът е постигнал чудесна акустика чрез вграждането на глинени гърнета.

Комплексът има няколко двора. В най-големия е шадраванът за ритуално измиване преди молитва. Вярващите са убедени, че водата му е свещена. Този двор е известен с името "аркаден" поради формата на сводовете пред дванайсетте стаи, които го обграждат. В тях били настанявани учениците от духовното училище, „медресето". Вляво от джамията, в по-малък двор, се е помещавало началното училище. Над него се издига библиотеката, съхранявала около 5 000 тома книги и ръкописи на арабски език, между които и ценен препис от „Географията” на арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси, сега съхранявана в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.

Четиридесетметрово минаре отдалече напомня на посетителите за съществуването на тази красива архитектурна сграда. За да призове вярващите на молитва, мюезинът трябва да изкачва 99 стъпала.

Томбул джамия е средище на висока материална и духовна мюсюлманска култура. Тя е не само великолепно архитектурно творение, но и бележит исторически паметник, който разкрива значението на град Шумен през средата на XVIII век.

Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“

Паметникът е разположен на хълма „Илчов баир“ на територията на природен парк „Шуменско плато“, който се намира непосредствено над град Шумен. Лесно достъпен е пеша през центъра на града по стълби, които отвеждат директно до монумента за около половин час. От гарата разстоянието се изминава за около час.

Идеята за изграждането на паметника се появява през 1977 г. по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681 г.). Строежът започва през август 1979 г., а паметникът е открит тържествено на 28.11.1981 г.

Монументът е дело на голям колектив от проектанти и изпълнители. За първи път в България при извайването на фигурите се използва съчетаване на футуристичен стил с елементи от старобългарска каменарска школа. Чрез прилагане на светлосянката се променя художественото въздействие върху посетителя в зависимост от ъгъла на падане на слънчевите лъчи в различните часове на деня. Използвани са галерии и ниши с цел запазване интимността на образите и подчертаване на отличителните белези в историческата мисия на всеки от владетелите. Паметникът е експониран за близко и далечно възприемане. От 30 км се откроява силует, състоящ се от осем бетонни тела, събиращи се във вид на спирала, символизираща постъпателния възход на българската държава. Различната им височина образува две полузали, в които чрез скулптури, откъси от стари епиграфски паметници, мозайка (най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито) и оригинални артефакти, се пресъздават важни моменти от българската история от VII до Х в. с последователно илюстриране на вековете, настъпващи бавно в градация един след друг.

Чрез обменно пространствената композиция е пресъздадена цялата мощ на създаването и укрепването на българската държава. Отразени са най-важните етапи от развитието ѝ чрез фигурите на Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон. Увенчаващият композицията знак на лъва символизира ролята на герб от Симеоново време до наши дни. Най-голямата скулптура е посветена на Създателя на българската държава – хан Аспарух, който е изобразен на кон и забива меча си в земята, изричайки думите: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя“.

Почитателите на по-дългите разходки могат да посетят и Шуменската крепост, която се намира извън града и от жп гарата се изминава за около 1 час и 40 минути ходене пеша.

Национален историко-археологически резерват „Мадара“

В непосредствена близост до град Шумен, в красива местност, се намира изключително богатият на история национален историко-археологически резерват „Мадара“. Още от дълбока древност красивата природа и високите скали са привлекли човека към тази местност. Намерени са следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др.

Местността е масово известна с уникалния скален релеф на мадарския конник, но всъщност е превърната в резерват, тъй като съчетава богатата си история с разнообразни археологически паметници и красива природа. Животът там започва в пещерите около пълноводен извор. Центърът на резервата е около голяма пещера - скален навес с височина около 30 метра и намиращата се в близост малка пещера. Надгробни могили и светилища свързват античния период на Мадара с тракийско население. В римско време вила Рустика и крепостта на Мадарското плато осигуряват препитание и сигурност.

Откритите останки на тракийското светилище на трите нимфи, на издигнати под скалите храмове за езически обреди и останки от християнски църкви, изградени след приемане на християнството през ІХ век, свидетелстват, че Мадара е култов център през всички векове на своето съществуване. През ХІV век тук е създаден най-големият в България скален християнски манастир с над 150 килии и скални църкви.

Самият мадарски конник представлява изсечена триумфална сцена на височина от 23 метра върху отвесна скала, представена с много подробности и изпълнена със символи. Това е символична сцена, в която е изобразен триумфиращ владетел - символ на победа на български хан и на мощта на утвърждаващата се българска държава. Надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове – Тервел, Крум и Омуртаг и поставят началото на писмената българска история. Скалният релеф е единствен по рода си в Европа и поради своята уникалност е включен в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение.

Любопитно:

При изграждането на мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“, който е разположен на хълм над град Шумен, се осигурява пряк достъп до паметника чрез конструирането на стълбища. Тъй като паметникът е построен във връзка с 1300-та годишнина от създаването на българската държава, стъпалата до него от центъра на града наброяват 1 300. Дали наистина са толкова, можете да се убедите сами с една приятна разходка.