Една от най-интересните средновековни крепости се намира гордо стояща на извисено плато върху стръмни скали над съвременния град Провадия. Навремето византийците са наричали крепостта Проват, което в буквален превод от гръцки означава овца или Проватон от проход, теснина. Впоследствие българите наричат крепостта „Овеч“, което се смята, че произхожда в буквален превод от византийското наименование и произлиза вероятно от факта, че в района е имало развито овцевъдство.
Как да стигна?:
Град Провадия се намира на главната железопътна линия между Шумен и Варна. Крепостта „Овеч“ е разположена на скалиста местност над града и е по-лесно достъпна от спирка Добрина, където спират повечето влакове. Разстоянието от жп спирката до крепостта е не повече от половин час ходене по пътя за едноименното село Добрина, като за самата крепост пътят се отбива отляво и нагоре по горист склон с широк черен път, където се намира главният вход и билетната каса от Източната страна на крепостта, достъпна по изсечени каменни стълби в самата скала. Съществува и много по-приятна горска пътека, разположена до носещият името на крепостта ресторант. Достъпът до върха на платото по нея се осъществява от Западната ѝ страна по специално изградена метална конструкция с вити стълби.
От Варна пътуването с влак отнема близо час с бърз влак и малко повече с пътнически. От рано сутринта до следобедните часове влакове в тази посока се движат през час и половина. Удобна възможност за пътуване за разходка през деня от Варна до Провадия е с бързия влак за Каспичан в 09:30 ч. Така ще можете да достигнете до крепостта и спокойно да се насладите на панорамните гледки от платото над скалите. От гара Провадия разстоянието до историческото място е малко повече, като оттам ще удължите разходката си с още 10-15 минути и трябва да прекосите почти целия град докато стигнете до отправните точки за крепостта. Вариантите за прибиране обратно към Варна също са няколко, като за удобен такъв може да предложим бързия влак от София в 13:45 ч., освен ако не решите да удължите разходката си в града или да се отбиете да хапнете в някоя от местните механи и да хванете някой от по-късните влакове.
От Шумен можете да стигнете до Провадия в подходящо време за разходка с бързия влак от Враца в 10:15 ч. Пътуването отнема 45 минути и с този влак ще пристигнете преди обяд, за да имате достатъчно време за приятна разходка през деня, след което можете да се приберете обратно в Шумен с бързия влак за София в 14:52 ч. от спирка Добрина. В случай, че не успеете да стигнете навреме за влака, не е необходимо да бързате, тъй като след малко повече от половин час минава пътническия влак за Шумен. Предложените варианти за пътуване са примерни, като разбира се, не е необходимо да се съобразявате с тях и да решите да направите по-дълга разходка и да се приберете по-късно.
Пожелаваме ви приятна и пълноценна разходка!
Забележителности:
Крепост „Овеч“
Крепостта „Овеч“ се намира на скалисто плато над град Провадия с форма на кораб от север на юг, наречено „Калето“. От всички страни то е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва със съседно плато, разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на крепостта. Тя се свързва с провлака към съседното плато чрез специално изградено мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от главната порта засводен на повече от десет метра изсечен в скалата път води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.
В днешно време достъпът до крепостта е лек и приятен, като не изисква особени усилия дори за не добре подготвени туристи. На самото плато личат останки от църкви, улици, жилищни сгради, разположени в северната част на твърдината, три входа (от север, изток и запад), отбранителни съоръжения, 30 раннохристиянски гробници, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), единадесет щерни за зърно, стражевите кули, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг, като най-запазени и реставрирани са входната порта от северната страна на платото, каменната стена около нея и напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и съседното плато.
Съществуват данни, че през средновековието крепостта е била духовно средище. Според исторически източници градът е възникнал като крепост и форпост, който е предпазвал Византия от нахлуващите от север войнствени племена. Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствало стратегическото му разположение – близостта до Плиска, Преслав и Варна, при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.
По време на Второто българско царство „Овеч“ е една от най-мощните крепости в Източна България. Градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник, Армения и други далечни краища. „Овеч“ се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България. През османския период Провадия е главен източнобалкански център на дубровнишката търговия. По време на Руско-турската война градът е напълно разрушен и години наред се възстановява. За кратък период от време градът е окръжен център в Княжество България. През всичките тези години крепостта „Овеч“ е съхранила паметта на много исторически събития, претърпяла многобройни сражения и завладявана и ползвана от различни народи.
Провадия Солницата
Съвсем наблизо до град Провадия се намира уникална историческа находка. Това е най-старият солодобивен и градски център в Европа. Той е единственото находище на каменна сол в България. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея – тракийска надгробна могила.
След провеждането на мащабни археологически дейности са открити останки и доказателства за съществуването на комплексен праисторически обект, наименуван Провадия-Солницата, който представя останките на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5500 - 4200 г. пр. Хр., превърнал се в първия праисторически град на нашия континент. Той се състои от укрепено с каменни стени селище, производствен солодобивен комплекс, ритуално поле (ямно светилище) и некрополи. Заема площ от около 200 дка. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол.
Достъпът до солницата също е много лесен с влак, тъй като железопътна спирка Солна мина е на не повече от 10 минути пеша. Единственото неудобство е, че там спират само пътнически влакове, което ограничава възможността да достигането до обекта, но варианти за пътуване също не липсват. За съжаление достъпът до солницата все още е много ограничен само в определен период от годината (от 5 август до 30 септември между 10:00 ч. и 14:00 ч.) и то при условие, че не вали дъжд. Това е така, защото все още се водят усърдни археологически проучвания, както и дейности по консервацията, реставрацията и социализацията на праисторическия комплекс, поради което теренът не е съвсем пригоден за активен туризъм. Въпреки това, благодарение на желанието на проучвателния екип, е създадена организация за посещение на туристи в ограничен период и време, като целта е след завършването на обекта солницата да бъде достъпна през по-голяма част от годината.
Любопитно:
Съществува интересна легенда за името на града, в която се разказва за синовете на Реджеб бей, които се влюбили в една и съща девойка.
Реджеб бей имаше двама сина — Ахмед и Мехмед.
Растяха момците здрави и силни, снажни и красиви. Двегодишната разлика във възрастта им не личеше. Приличаха си като еднояйчни близнаци. Хората затова и ги бъркаха често един с друг. Буйни черни къдрици се виеха над високите им чела, дяволити искрици проблясваха в големите им тъмни очи. Всички в селището се радваха на голямата им хубост. Пък и почтителни младежи бяха, сторваха път и правеха темане на по-старите хора.
Беят мислеше хареми да им прави, но те се влюбиха в една-единствена мома — Биляна. Във всичко си отстъпваха, но за девойката и двамата здраво държаха. Баща им се видя в чудо… Ех, да можеше някак да я разделят…
А Биляна беше най-личната мома в селището. Дори в цялата Варненска околност нямаше по-красива от нея. Имаше златисторуси дълги коси, очи сини като метличини, бяло като сняг лице, алени устни като зрели ягоди и тънки, сякаш с молив изписани, вежди. А снагата ѝ — стройна и висока, се кършеше като ела в буйните празнични хора. Беше и голяма певица. Запееше ли по нивята, дори птиците, омаяни се спираха да я послушат. Гледаха я двамата бейски синове, дивяха се на голямата ѝ хубост и от сърце я желаеха.
Дълго мислиха бащата и синовете как да постъпят и накрая решиха. Реджеб бей намери изкусни майстори-зидари и набързо издигна две хубави къщи за синовете си, разположени на двата баира. Слънцето се оглеждаше учудено в големите им прозорци. По-трудно беше да поискат Биляна от родителите ѝ и да кажат, че дъщеря им ще живее една седмица при единия брат и една — при другия.
— Божичко! — изпищя майката на момичето — да я подхвърлят така, сякаш е някаква топка за игра?! Не, не съм съгласна!
Но какво ли можеха да направят бедните родители на момата? Нали властта и богатството бяха в ръцете на бея? Колкото и да плачеха и се вайкаха, момичето стана ханъма. Облякоха я с най-скъпи одежди и… наистина я запремятаха като топка.
Живееше Биляна една седмица при Ахмед и тъкмо посвикваше с него, от другия баир се провикваше Мехмед:
— Проводѝ я!
После отиваше една седмица при Мехмед и тъкмо поопознаваше характера му, от насрещния баир се обаждаше Ахмед:
— Проводѝ я.
Хората започнаха да свикват с мисълта за този начин на живот, за тая чудновата братска подялба. Те толкова често чуваха израза „проводѝ я“, че започнаха да наричат селището си „Провадия“. Така се нарича и сега — град Провадия.
