Според повечето твърдения името на града произлиза от върховното славянско езическо божество Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка -ик. Съществува и едно народно предание, че името е дошло заради многото сини перуники (цветето ибис), покривали хълма на крепостта.
Как да стигна?:
Град Перник се намира на главната железопътна линия между София и граничещия с Гърция град Кулата, както и се свързва с живописния жп маршрут през Земенския пролом за Кюстендил и граничния със Северна Македония град Гюешево. Близостта на града до столицата превръща железопътния транспорт в предпочитано средство за придвижване с чести курсове на влаковете между София и Перник.
Само срещу 2.80 лв. и на интервали от по-малко от час имате богат избор от влакове, с които можете да посетите Перник за кратка разходка от София, както и от други градове на страната, тъй като пътуването от София до Перник с влак отнема около час. За пътуване между двата града се предлага и еднодневна карта, която е на стойност 5 лв. и излиза изгодно за пътуване в двете посоки в рамките на един ден.
Пожелаваме ви приятни емоции чрез тази разходка!
Забележителности:
Крепост „Перник“
Останките от крепостта „Перник“ са разположени върху скалистото плато на хълма „Крепок” в югозападната част на град Перник, върху площ от близо 50 дка. Тя е една от най-големите крепости в България, служила едновременно като укрепление, резиденция и важен център. Мястото на крепостта е имало силно стратегическо значение.Първото укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в. пр. Хр. На това място по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. Играла е ролята на стратегически династичен, военно-политически, търговски и културен център на земите по Горна Струма.
Крепостта „Перник” е създаденаоколо 809 година, когато Крум присъединява към българските земи териториите на днешна София и околностите, а по времето на сина му – хан Омуртаг, Перник става гранична крепост. На хълма била изградена здрава твърдина, управлявана от български боляри. Тогава именно били издигнати двойните стени и правоъгълните кули.
Крепостта е най-популярна с историите за геройските си отбранителни действия на своя владетел Кракра, който умело отбива опитите на Византийската армия да я превземе. При археологически разкопки на това място е открит и сребърен печат на цар Петър – единственият намерен досега сребърен печат на владетел от това време.
От гарата в Перник до крепостта се достига за около половин час ходене пеша. Изключително атрактивни за туристите са катапултите и стенобойните оръдия, разположени край една от крепостните стени. Върху стените са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите атрактивна панорамна гледка към целия град и околностите.
Подземен минен музей
Подземният минен музей в Перник е уникален за Балканския полуостров. Разположен е в две от запазените галерии на първия подземен рудник, известен като „Старите рудници“, съществуващи от 1891 г. Двете галерии са с обща дължина около 630 метра. В експозиционните камери на музея е представена историята на въгледобива за повече от един век – от ръчния добив и изнасянето на въглищата с дървени колички и тарги, през извоза с коне до електролокомотивите и механизираните комплекси за добив на въглища.
Посетителите на музея могат да изживеят усещането от работния процес в тунелите на рудниците на 50 метра под земята, като се докоснат не само до миньорския труд и историята на въгледобива, но и до уникалната история на един град, роден от „черното злато“.
Музеят се намира в центъра на града, близо до регионалния исторически музей, което е на 16 минути пеша от жп гарата в Перник.
Любопитно:
Една от най-големите опасности във въгледобивните мини е изключително взривоопасният газ, наречен от миньорите гризу, който няма мирис и вкус, и това го прави още по-опасен и трудно уловим. Това всъщност е смесица от газове, която се образува при добива на въглища, като най-високо е съдържанието на метан. Рудничният газ е бил причина за най-голям процент от смъртните случаи във въгледобивната индустрия, преди Хъмфри Дейви да изобрети рудничната лампа. Въпреки това, дори след въвеждането на лампите за безопасност в масова употреба, се случват експлозии, причинени от газ гризу, когато се получат искри при удар на метален инструмент с каменни въглища, съдържащи пирит.
Преди да имат съвременните средства за отчитане на нивата на газ, миньорите са вкарвали в мините кафези с канарчета. Причината за това е, че малките птици усещали присъствието на гризу и ставали неспокойни, което сигнализирало на миньорите за възможно присъствие на опасния газ.
В началото добивът на въглища се е осъществявал изцяло на ръка и с ръчни колички. От 1896 г. или пет години след започването на работата в рудника, е въведен извозът с коне. Преди въвеждането на електролокомотивите, към 1922 г. в пернишките рудници са работили 350 коня, от които 250 изцяло под земята.
В най-дълбоката точка на рудника, която е на 50 метра под земята, се е намирала една от подземните конюшни. В нея са живеели 10-15 коня. В днешно време, заради добрата акустика на залата, там се организират концерти, рецитали и моноспектакли.
