Поредица български владетели - Хан Омуртаг

Хан Омуртаг

814 - 831


Хан Омуртаг е син на хан Крум (803-814) и непосредствен приемник на властта след смъртта му. Той издига международния авторитет на България и запазва българските територии в отношенията към Византия, Франкската империя и Хазарския хаганат. Хан Омуртаг е известен още със строителството си и превръщането на Плиска в истинска средновековна столица с дворци и култови сгради.

Хан Омуртаг поема командването на българските войски в Източна Тракия, струпани от хан Крум приживе там за превземането на Константинопол. През 814 г. император Лъв V организира поход срещу тях. Битката става при гр. Бурдидзо (дн. Баба Ески). Византийците побеждават, като увличат българите в преследване. Хан Омуртаг се спасява благодарение на бързия си кон.

В началото на 815 г. в Константинопол пристигат пратеници на хан Омуртаг, които са посрещнати тържествено и подписват Договор за мир с дълготрайност 30 години. Уреждат се границите по линията от Девелт – през Узунджово, Хасковско – до Източните Родопи, въпросът за пленниците и политическите бегълци и съдбата на славянското население в Източна Тракия. По силата на договора българите оказват помощ на византийския император Михаил ІІ Балба (820-829) при потушаване бунта на Тома Славянина, който вдига въстание срещу императора и обсажда Константинопол през 821 г.

В северозападните области, гранични с Франкската империя, тимочани, абодрити и браничевци през 818 г. се опитват да се откъснат от България, като се обръщат към Людовик Благочестиви (814-840). През 822 г. франките потушават бунта на хърватите и задно с тях подчиняват и българските славяни. Хан Омуртаг предприема дипломатически действия, но франкският император забавя решението. През 827 г. българският владетел изпраща войски по долината на Драва, които възвръщат славяните към България, като заменят техните князе с български управители.

През 824 г. на североизточните граници по р. Днепър също възниква конфликт с Хазарския хаганат. Хан Омуртаг изпраща войски и защитава българските територии.

Градивна е вътрешната държавна дейност на българския владетел. Той довършва Крумовата административна реформа, като разделя цялата страна на комитати – с управители, пряко подчинени на върховната ханска власт. Предприема мерки срещу християнството, което стига и до сина му Енравота. На преследване са подложени византийските пленници, разпространители на християнството, така също и покръстените славяни.

Хан Омуртаг развива и активна строителна дейност. Възобновява столицата Плиска, построява нов дворец и култови сгради, с храм на Тангра и други дворци, крепости и съоръжения в държавата. Издига авторитета и променя титулуването на хана: „От Бога поставен владетел на многото българи”. С обожествяването на ханската власт се утвърждава и неприкосновеността на българския владетел.